Светът на поезията е изпълнен с магия, а темата за вещиците е особено актуална в съвременната литература. Въпреки че вещиците често са били представяни като зли и опасни фигури в историята, днешните поетеси използват този архетип, за да изразят опити за самоопределение и да оспорят социалните конвенции.

В "The Witch, A Play" на Тера Уеб (Thera Webb) се разказва чрез познати персонажи от приказките, като Майката и Вещицата. Тези образи са пречупени през нова призма, която разкрива дълбочината на човешкия опит и сложността на идентичността. Поезията тук не предлага готови отговори, а вместо това предизвиква читателя да се замисли за собствените си страхове и желания.

Кики Петровино (Kiki Petrosino) в "Witch Wife" разглежда какво означава да живееш в женско тяло, особено в контекста на чернокожите жени. Нейните стихотворения са наситени с лични истории и митология, които изследват различни етапи на женствеността. Петровино не се страхува да се изправи пред трудни теми като травмата и насилието, предоставяйки пространство за изцеление и самоосъзнаване.

"All Things Holy and Heathen" на Челси Си Джаксън (Chelsea C. Jackson) е призив към екологичната справедливост. Чрез четирите раздела на книгата си, авторката предизвиква традиционните християнски митове и предлага нова перспектива за сътворението, в която Ева е свята, а не грешна. Поезията й е мощен манифест за връзката между човека и природата.

Индия Лена Гонсалес (India Lena Gonzalez) с "fox woman get out!" представя една бунтовна и свободна вещица, която отказва да бъде контролирана. Нейната поезия е гневна и провокативна, разкривайки борбата с идентичността в свят, който често налага ограничения. Гонсалес използва стихотворенията си, за да заяви своето място и да вдъхнови другите да направят същото.

"Rose Quartz" на Саша таквшъблу Лапойнт (Sasha taqws?blu LaPointe) разглежда темата за изцелението чрез магия. Лапойнт съчетава миналото и настоящето в своите стихотворения, които нямат пунктуация, създавайки усещането за течност и нестабилност. Тя се опитва да лекува раните на детството си и да се справи с наследствената травма.

В "Slaughterhouse for Old Wives’ Tales" Хана В. Уорън (Hannah V Warren) предлага тъмен поглед към живота и смъртта. Нейната поезия е изпълнена с образи на призраци и насекоми, които разкриват страховете и тайните на човешкото съществуване. Уорън изследва как телата ни продължават да влияят на историята след смъртта.

Няма как да пропуснем "Loba" на Диан ди Прима (Diane di Prima), която е основополагающа творба в света на вещиците. Тази епична поема обединява различни женски фигури от историята и митологията, представяйки Лоба като символ на вечната женственост. Ди Прима пресъздава образа на богинята, която не предлага утеха, а защита и лоялност.